Интервюта и статии

Интервюта и статии

Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България: Обречени сме да работим с вносно месо, за да задоволим пазара

24 ноември

Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България: Обречени сме да работим с вносно месо, за да задоволим пазара

Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България: Обречени сме да работим с вносно месо, за да задоволим пазара | Популяризирането на българските месни продукти зад граница може да успее само в партньорство с държавата

- Г-н Урджанов, какви са основните цели, които сте си поставили като председател на Асоциацията на месопреработвателите в България?


- Общата цел е стабилност на бранша, държавна подкрепа на родното производство и ограничаване на нелоялните търговски практики. Всички го желаем и работим за това.
Лично се ангажирам с каузата за търсене на възможности за осигуряване на повече институционална подкрепа в областта на производството на български месни продукти и тяхното популяризиране у нас и зад граница. Вярвам, че това може да бъде постигнато само в партньорство с държавата. Възнамерявам да работя за утвърждаване имиджа на бранша както в страната, така и в чужбина.


- Какви са амбициите ви за продажба на повече български месни продукти в нашата търговска мрежа?


- Ние сме наследници на едно традиционно производство, натрупало през вековете опита на хиляди майстори колбасари. Имаме знанията и културата да съчетаваме традициите със съвременните технологии. Разполагаме с прекрасни рецептури и изключително високи критерии за качество. Можем да жънем успехи на всеки пазар на всеки континент. Неизменно по време на световни изложения или панаири в чужбина българските месни продукти се радват на широко одобрение, българският вкус и качество впечатляват. Разбира се на нас като преработватели ни се иска в магазините да се продават повече български продукти - ако може да са повече от 50%, но това зависи от регулаторните органи.
За да повишим интереса към българските месни продукти предвиждаме да организираме различни кампании. През ноември и декември тази година с една търговска верига организираме съвместна кампания за промотиране на четирите защитени продукта с традиционно специфичен характер - филе Елена, кайсерован врат Тракия, роле Трапезица и луканка Панагюрска. Същите ще бъдат включени с тематична страница в брошура и в промоционален каталог. Считаме, че по този начин ще се изтъкнат специфичните качества на продуктите, означени със символите на Европейската Общност. Подобни кампании ще направим през 2017 г. и в други търговски обекти.


- Разполагате ли с достатъчно родна суровина, какъв е дялът на вносната?


- За съжаление производството на месо не задоволява по никакъв начин нуждите на населението на България. За 35 години животните в нашата страна от 16,6 млн. през 1980 г. днес са малко над 2,7 млн., те. за 35 години броят на животните е спаднал 6 пъти или с 14 млн. броя животни. Постижение достойно за световен рекорд. Заради това българските месопреработватели са обречени да работят с вносно месо, за да задоволят пазара.
Като пример може да се даде ситуацията със свинското месо. По данни от Министерството на земеделието и храните за 2015 г. добитото в България свинско месо е около 70 034 т. Това родно производство се реализира основно като свежо месо в търговската мрежа. Останалите около 110 000 т. необходими за да задоволят нуждите на месопреработката за страната, за съжаление трябва да е от внос.


- Готвите „ремонт" на стандартите „Стара планина", колко производители все още работят по тях, какъв е интересът към храните с „ретро" вкус?


- Започвам отговора отзад напред. За интереса на потребителите към храните с „ретро" вкус мога да кажа, че кампанията през 2010 г. стартира със 112 фирми, които произвеждаха тези продукти, но тук трябва да отбележа, че и подкрепата, която получиха тези продукти от администрацията беше адекватна. През 2011 г. заради негативна кампания стандартът беше компрометиран и само 15 фирми през 2012 г. продължиха производство на продукти по УС. Тенденцията се запази през следващите няколко години и едва през 2016 г. започна да се възобновява производството на тези продукти, благодарение на Наредбата на МЗХ според която в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата, продуктите, които се предлагат трябва да са произведени по утвърдени стандарти. В момента 38 фирми имат лиценз за производство на продукти по УС „Стара планина".
Относно промените в стандартите „Стара планина", върху които се работи в момента, то те са свързани с влизане в сила от 13 декември тази година на изискването задължително да бъде обявена хранителната им стойност, която включва енергийна стойност, мазнини, въглехидрати, белтъци, сол. Така че това не е „ремонт", а актуализиране според нови изисквания в европейското законодателство.


- Месопреработвателите са отличници по налагане на европейска защита на няколко продукта, има ли вече браншът дивиденти от това? Продават ли се наши месни храни със защитено наименование в Европа, как смятате, че може да се разшири „географията" им?


- Четири продукта са вписани в Европейския регистър храни с традиционно специфичен характер: "Филе Елена", „Роле Трапезица", „Кайсерован врат Тракия" и „Луканка Панагюрска". Очакваме и Пастърма говежда също да бъде вписана в най-скоро време, тъй като процедурата е минала и се очаква публикуването в Официалния вестник на ЕС. Потребителите могат да разпознаят традиционните продукти по знака, който е поставен на видно място на етикета и е гаранция, че производителят спазва стриктно стандарта за производство - по отношение на вложена суровина, технология на производство и използвани подправки.
За да имаме пазари, нашите продукти трябва да бъдат промотирани както на вътрешния, така и на регионалния, така и на международния пазар. Това е въпрос преди всичко на държавна политика, на национална кауза, на отдаденост и родолюбив. Имаме дифицит на национални политики в областта на завоюване, отстояване и развитие на пазарно присъствие. За съжаление пазарното присъствие е малко, като най-големи са продажбите в Англия, Испания и Кипър, но не трябва да се забравя, че продуктите са интересни най-вече за нашите сънародници зад граница.
Опитваме се да промотираме български продукти като присъстваме на различни международни форуми, като българския щанд на Зелената Седмица в Берлин, водещи международни панаири за храни и напитки като SIAL в Париж, Ануга в Кьолн, само преди дни представихме наши продукти на най-голямата Международна агропромишлена изложба „Златна есен 2016" в Москва.

 

Върни се в Интервюта и статии